Арбитражът е доброволно извънсъдебно производство. Разрешаването на споровете се осъществява от трето лице – арбитър. Процедурата завършва с постановяване на обвързващо и подлежащо на изпълнение решение. Обикновено страните се споразумяват още с подписването на договора да отнесат бъдещите спорове, които могат да възникнат по приложението му – за разглеждане от арбитър с включване на „арбитражна клауза“. Арбитражът може да бъде институционален – има постоянен характер, седалище, персонал, собствени правила и списък с арбитри; и ad hoc /според случая/- страните избират в арбитражната клауза, един или повече арбитри, които ще разгледат и решат бъдещите им спорове. Исторически арбитражът като институт предхожда създаването на съда, използването на институционални арбитражи за решаване на спорове по международни договори е трайно наложена практика. Новото тук е все по-широкото използване на арбитража ad hoc , който въпреки че съществува от векове, до скоро се възприемаше в България като нещо екзотично.
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове. При нея трето неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Медиацията също има корени в древността, но по-широкото ѝ използване и професионализирането ѝ се разви през последните години. Една от причините за популяризирането и е бързината и ниските разноски. Много от споровете, които достигат до съд, се дължат на лоша комуникация, намеса на емоционални елементи – медиацията в такива случаи е по-подходящата процедура. Въпреки първоначалното негативно отношение на нашата гилдия, днес все повече колеги: адвокати и съдии, прегръщат идеята и се заемат с нейното разпространяване. Голямата натовареност на съдилищата и бавното решаване на споровете не са изгодни нито за съда, нито за адвокатите, нито за страните, ето защо изнасянето на част от споровете за решаване чрез медиация е полезно за всички.