Преди време в Милано присъствах на цикъл от конференции, посветени на „Еволюцията на професионалните услуги в областта на консултациите”. Една от конференциите беше за „Обновяването на професионалните кантори” и част от нея постави акцент върху адвокатските кантори. Възникна оживена дискусия дали адвокатската професия е бизнес или занаят. Бяха изказани мнения, които привлекоха вниманието ми и зародиха в мен мисли, които бих искала да споделя.
За поколения адвокати, адвокатската професия е била занаят, изграден на базата на изключително тясната личностна връзка между професионалиста-адвокат и неговия клиент. Дълго време адвокатите работеха предимно в самостоятелни кантори и рядко се обединяваха в екипи с общи клиенти. Практиката на адвокатите беше насочена изключително в процесуалното представителство и по-голяма част от казусите бяха в областта на семейното, наследственото и вещното право. Така израстнаха поколения от адвокати.
Светът обаче се развива, а с него и адвокатската професия. Силно персоналния характер на тази професия все още е нейната най-характерна черта, но адвокатстването все повече се превръща в бизнес. И това стана някак естстествено, защото не можем да не се съобразяваме с промените в живота ни и света около нас. Това е голямо предизвикателство за адвокатската професия, защото, за да е адекватна, трябва да се развива и променя. Не трябва да губим време в очакване нещата да се променят от само себе си. Добре е, анализирайки себе си, начина по-който сме работили, по-който работим и по-който искаме да работим, да търсим най-верния път, да изградим стратегия и да действаме, за да сме актуални и адекватни към променените изисквания на времето и на нашите клиенти.
За да разберем точно смисъла на това, което се случва и как да реагираме, могат да ни помогнат и книги като „Кой ми взе сиренцето” на Спенсър Джонсън.
Какво практически означава това „да сме актуални и адекватни”?
Да започнем с анализ на нашата работа, екипа, офиса – като визия, компетентност, техническо ниво, организация на работата.
Да си отговорим на три основни въпроса:
- къде искаме да отидем
- как искаме да отидем
- с кой искаме да отидем
Да изберем това, което има нужда и искаме да променим –
- обстановката,
- отношенията с клиентите,
- отношенията с колегите,
- стила и метода на комуникация,
- работното време,
- или дори седалището на кантората
След анализа и избора на действия и сфери на промяна, трябва от време на време да измерваме резултатите и даваме оценка за удовлетвореността от постигнатите резултати.
Успешна кантора се гради дълго, но е важно във всеки момент да сме наясно какво точно и защо го правим. Важна част от успеха е и начинът, по който комуникираме на останалите нашите силни черти, нашите постижения.
Това, което алпинистите знаят и правят е изключителна ценна житейска истина – за да изкачиш един връх трябва първо да изградиш добре базовия си лагер и колкото повече време си отделил на базовия лагер, толкова по-бързо и лесно ще е изкачването ти до върха.
Какво за една адвокатска кантора, означава да изгради добре базовия си лагер във време като нашето – с бързо развиващи се комуникации и технологии и в същото време – световна икономическа криза?
Ето някои практични съвети:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА КАНТОРАТА КАТО ЦЯЛО
- да сме наясно с „визитна картичка” на кантората, т.е. да определим какъв тип кантора сме – бутикова или многофунционална?
- да изградим „маркетингова” стратегия в зависимост от „визитната картичка” – да изберем dress код, лого, ясно и кратко послание, цвят и оформяне на визитки, сайт, пликове, бланки; да представим кантората пред точния кръг клиенти и за да сме сигурни в резултата да ползваме по-широк кръг канали (включително social network),
- За да управляваме добре трябва да можем да управляваме:
- ◊ ПЪРВО НАС САМИТЕ,
-
- ◊ след това тези, които са
над нас в йерархията, властта и клиентите,
-
- ◊ после
равните на нас и
-
- ◊ накрая
сътрудниците ни и подчинените ни
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕКИПА
- Отношенията между колегите е като към равни – Leadership е работа за лидери, не за шефове. Авторитетността е нещо съвсем различно от властността.
- Основните критерии за избор на сътрудници са :
- ◊ на първо място СТРАСТ и ОТДАДЕНОСТ в работата и нещата, които прави
- ◊ ВЯРНОСТ (преданност към структурата)
- ◊ и най- накрая да са ДОБРИ в работата
- Да се мотивират както съдружници, така и сътрудници, но най-вече: план-карта с компетентносттите на всеки – да се направи профил на хората, от които имаме нужда и функциите, които трябва да изпълняват
- ◊ да се възлагат задачи, делегират пълномощия и да се контролира изпълнението им
- ◊ задачите трябва да са точни и кратки – контрола на резултатите постоянен
- ◊ да се работи в сътрудничество, с точно разпределени задачи за всеки
- ◊ да се направи лист с часовете (timesheet), който да съдържа часовете, които са отделени за клиента и часовете които са отделени за канората
ПО ОТНОШЕНИЕ НА КЛИЕНТИТЕ
- Да не продаваме бормашини, при положение, че клиента ни иска да купи дупката (т.е. няма нужда да обясняваме какво правим и как, а да убедим клиента, че сме способни да му постигнем резултата, който иска)
- Да не забравяме, че:
- ◊ Ние мислим, че клиентът иска нас, а всъщнаст иска най-добрия отговор и най-много отделено време за него на най-ниска цена
- ◊ Най-важното е доверието в структурата (да сме на линия дори когато сме заети)
- ◊ Ние сме това, което другите казват за нас, а не което мислим, че сме.
- ◊ Нашата работа винаги е между реда и хаоса.
КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Трябва да се отвори съзнанието, ума – да ги развиваме и поддржаме постоянно като участваме не само в курсове за повишаване на професионалната ни квалификацията и информираност в материята, в която работим, но и такива за опознаване на самите себе си.
… Защото, ако не се печели като екип, се губи и сам.
АВТОР: Мария Ганчева